Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04.2009 18:56 - Здравейте, приятели :)
Автор: kakaobeach Категория: Други   
Прочетен: 2729 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 15.04.2009 19:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Неслучайно първо ви публикувах нещо писано от мен и след това ви се представям.

Казвам се София и съм на близо 22 години. Зодия Лъв. Вярвам в много неща и в също толкова неща не вярвам. В течение на времето ще ви изясня светогледа си. Зная, че ще бъда полезна на мнозина хора, защото знам, че ако съм добра в нещо, то в това да вдъхновявам и одухотворявам хората. Готова съм да излушам всеки от вас и да ви дам своя страничен безпристрастен съвет. Взамяна не искам друго, освен усмивките ви и желанието ви да дадете най-доброто за себе си.

От малка съм бунтарче. Мама ме научи да си търся правата, защото живеем в свободна и независима страна. Всички знаем, обаче че това са само понятия на съвремието ни, но са най-относително измерими. Да не казвам, че са само думи. Тати пък ме научи, че няма невъзможни неща и, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Двамата заедно в екип ме научиха на: "Смело напред."

Години наред се доказвах пред семейство, роднини, приятели и общество. В малкият ми град, откъдето съм, както народно му се казва "градях име". Конкурси в училище, инициативи, спортни мероприятия, отличник на годината, после на випуска, водеща на тържества, писане на есета и статии за вестника, работих, докато учих. Въпреки, че не ми се отдаваха точните науки, учителите се възхищаваха на упоритостта и труда ми. Така ме научиха вкъщи да съм сред най-добрите, като давам най-доброто от себе си. Когато завърших средното си образование с диплома 6.00 (за 12-те години), очаквах баща ми най-после да ме признае. Но той каза "Добре, браво! Сега влез в университета." Винаги усещаме кога вярват в нас и кога  не. Най-много ме е боляло в живота ми от баща ми. Винаги търсих неговото мнение и подкрепа, но той бе вечно критичен, искащ повече и повече.

Влязох отраз в университета, който исках, и специалността, която си бях избрала още в 9ти клас (Мениджмънт, защото с него ще мога да помагам на тати). Видях, че и това не е достатъчно, за да получа одобрението му. На косъм преминах първата сесия, на косъм минах към втори косъм, на косъм взех третата сесия ... е на четвъртата вече нямаше косми, имаше падане. Най-странното беше, че в студентската ми книжка има само двойки и шестици. Както в училище, но тук при точните науки нямаше компромиси, искаха минимални поне знания. А аз пак от инат, знаех, че на магия ще премина, като многото други пъти.

Малко по малко живота започна да ми бие ритници тук и там, но винаги съм била оптимист, бях уверена, че е за мое добро. 

Дойде тази гадна икономическа криза и ни хвана в капана си всички. Сдухахме се, стоя без работа вече месец, а преди 4 месеца, бях 2-3 месеца без работа. Надути сметки за ток и наем, направо ад. Само се чудих какво правя и има ли спасение. Където се обърнех, всеки говореше мрачно и песимистично. Е, хора, казвам ви честно, писна ми. С криза или не, това не е най-големият проблем. Той е друг. Той е в нас, във всеки един от нас. Тук съм за това.

По време на кризата имах един много просветляващ период. Истината наистина наранява, но след болката, ти дава чувство на истинска свобода - свободата да се приемеш, какъвто си. Все променях себе си, за да се харесам на околните и да бъда приета. Тогава приех себе си, каквато съм, харесах се и ме приеха хората, които си привлякох.

По това време баща ми се чувстваше най-безпомощен. Е, какво да ви кажа, за пръв път изслуша философиите ми. И не само един път ... започна да ми звъни по телефона и водихме разговори по 20 мин., а преди това за 2 минути го оведомявах за учене,работа, мъже и пр. Успях да го провокирам.  Най-после получих великото му признание ... но аз вече нямах нужда от него, защото вярвах в себе си и знаех, че моето признание за мен самата, е най-важното. След време той дори ме надмина по личен успех. Когато аз бях в дупка, той ме провокира да изляза оттам, използвайки моите слова.

Извод: Ще получите всичко, което желаете, когато първо сами си го дадете.


Тагове:   криза,   успех,


Гласувай:
0



1. gift4good - Hello With Love,
15.04.2009 20:13

Hello With Love,
i am Gift,single never married, tall slim,and fair,that loves sightseeing and reading,i viewed your profile and got interested in knowing you more for important discussion,could you please reply to me via my mail address (gift_wani@yahoo.co.uk) so that we will know each other very well.i will send my pics later.
Thanks
Gift.
(gift_wani@yahoo.co.uk)
цитирай
2. andi2 - Сигурно ще се повторя, но "...
16.04.2009 00:58
Сигурно ще се повторя , но "просто бъди себе си" .Това е ключът към много неща.Поздрави:)
цитирай
3. анонимен - Volodja
16.04.2009 05:42
na 21? -prilichash na niakoia lelka...
цитирай
4. bulgarianmastermind - Поздрави!
16.04.2009 11:35
Едно добро начало с хубав блог на един хубав и усмихнат млад човек ;)
И да не ти пука за негативните коментари, те се отказват бързо, потопени в морето на добротата ;)
Поздрави1
цитирай
5. lrdistributor - София, снимката ти е много слънч...
16.04.2009 15:43
София, снимката ти е много слънчева!
цитирай
6. анонимен - Браво на тебе София!
23.04.2009 11:43
Четох с интерес.
Малко останаха хората с самочувствие у нас.Смачкаха ни отвсякъде какви ли не гадове и гадости.Остана ни само голото достойнство у когото е останало нещо.
Браво на теб - съхранила си себе си а най-важно е че си съхранила и семейството си в тоя труден момент.
цитирай
7. kakaobeach - :)
29.04.2009 10:57
Благодаря ви за милите и искрени думи, сладури :) важното е взаимно да си помагаме в тези трудни времена. Вярвам в това.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kakaobeach
Категория: Други
Прочетен: 41129
Постинги: 18
Коментари: 27
Гласове: 102
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930